Първи раздели между дете и майка

Здравейте г-жо Ангелова,

окуражи ме да Ви пиша статията «Психология на бебето и общуването му със света». Ситуацията при нас в момента е такава - грижим се за дъщеричката ни с баща й. Той ми помага колкото е по силите му, но разбира се работи. Аз съм почти денонощтно на нейно разположение.

 В момента е на 1 год. и 10 месеца. Кърмена е до 1 год. и 7 месеца. Когато я отбивах, имах чувството, че това дете няма да заспи никога, от плач, освен ако не му дам да суче, с помощта на консултантката ми по кърмене, този проблем го реших. Но сега - забелязвам, от около 3 седмици, че като вляза в магазин, оставяйки я с приятелката ми (която познава добре) отпред, плаче докато не се върна, дори и да ме вижда през стъклото.

Същото е и като вляза в банята, остава с баща си, но плаче и се тръшка през цялото време. Освен това, след сън, плаче в просъница и вика "мама" докато не се появя - баща й я успокоява, но не става. Прибираме се в провинцията за празниците и ще остана там седмица. Искам да я оставям на баба й, с която са се виждали рядко, и се притеснявам как точно да го направя? Смятам, че ще плаче, като си тръгна и ги оставя двете. Баща й казва, че когато съм извън къщи, т.е. въобще не ме вижда, положението е по добре, но това беше преди 3 седмици... Ще съм благодарна ако ми дадете конкретен съвет - да я оставям ли да плаче, да й казвам ли, че излизам, като я оставям при друг човек, или да се измъквам незабелязано? А и, надявам се, че наесен ще е на градина, не ми се мисли за тогава отсега...

Предварително благодаря,

С. Сурчева