Трудните деца - кризи,поведение, действие

 Здравейте! 

Имам момченце на 1г. и 11м. Това, което силно ме притеснява в поведението му, е, че се противи на всякакви ежедневни процедури - преобличане, сменяне на памперс, обуване на обувки, слагане в количката, къпане, тръгване от детската площадка...Всички тези процеси много често са съпроводени от рев и тръшкане и това не спира с прегръдка, говорене или каквото и да е друго средство за успокоение.

 Много силен характер е, но може би и аз спомогнах да се оформи като такъв, защото го оставих сам да реши кога да се отбие от кърменето, сам да се откаже от сутрешното и вечерно мляко, кога да спи... въобще сам си изгради режим, защото много се съпротивляваше на моите опити да направя това.

 Повечето от времето прекарва с мен, въпреки че го оставям веднъж в седмицата с майка ми (спане и оставане при нея до 17ч.). Забелязала съм, че това лигавене е най-вече, когато е с мен. Тръшка се, когато сме на разходка - започва да прави мост в количката и да реве, да си хвърля обувките, но се тръшка и когато върви пеша. Поиска ли да направи нещо и аз го дръпна, защото е опасно или мръсно, започва тръшкане. Същото става и вкъщи при игра - когато не му се угоди (не му се позволи да влезе в мокра баня, например), или не успее да пъхне голям предмет през малка дупка, или не успее да отвори вратата... Дали това се дължи на характер, бебешки пубертет, или е по-сериозно и изисква намесата на невролог и психолог? Роден е преждевременно в първия ден на осмия месец. Крайните му изследвания бяха добри и не показваха отклонения в мозъчната дейност. Споменавам и това, защото той не говори, не казва нито думичка, само срички, "пеене" на негов си език и провлачени звукове, когато иска нещо. Иначе моите наблюдения са, че разбира всичко - посочва казани от мен предмети, обръща се в тяхната посока, показва частите от тялото си, изпълнява лесни команди. Не се храни сам, не желае дори сам да си държи шишето с вода, не сяда на гърне (въобще е трудно да го накараш да седне - много е буен). Моите опасения са и че баща му го стресира. Вижда го за кратко, но той му налага много забрани (смята, че аз го глезя и му позволявам прекалено много), казва "не" стотици пъти за няколко часа, приспива го насила, удря го силно по дупето (за което непрекъснато се караме, меко казано). Семейната обстановка е обтегната и май трудна….

 Много моля, конкретен съвет. Наясно съм, че нещата са комплексни - проблемно раждане, бебешки пубертет, обтегната семейна атмосфера, но все от някъде трябва да се започне,  защото времето си тече, а проблемите ще се задълбочават, ако не се вземат мерки, нали?

 Благодаря.