В месеца на Валентинките- подаръци и повече любов

Когато настъпи февруари, червените сърчица започва да бъдат на мода, защото са символ на Св. Валентин, приет като празник на любовта. Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през III век. Няма категорични сведения за връзката на името на мъченика Валентин с любовното значение на тази дата.

Първоначално 14 февруари е стар римокатолически празник, който започва да се свързва впоследствие с романтичната любов през Средновековието. На този ден още през XIV век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на валентинки като картички, цветя, бонбони. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образът на крилатия Купидон.

 

Изведнъж в забързаното ни сиво ежедневие, започва да “грее” червеното от витринтите на магазини и списания, което цели да ни привлече внимание, за да видим формата на този цвят, която е Сърце. В този момент на външна търговска провокация ние си спомняме за любимия и любовта, извън навика, грижата, нуждата... Сякаш нещо отвън трябва да събудим романтично сърцето чрез конкретна дата за любов. Явно имаме нужда от повод някой да обяви, че в този ден ще се обичаме повече, ще си даваме подаръци и ще се покажем на света, че в препълнения ресторант има влюбени един в друг хора. В този акт искаме да покажем колко сме си ценни. Дали е неосъзнато лицемерие или истина, няма никакво значение. Важно е, че този “валентински трик” работи. Мъжът се сеща да изведе жена си, разменят си подаръци, казват си нещо мило, разменят си усмивки, чувстват се щастливи... Този значим миг често остава само миг, защото утре е вече 15 февруари и този ден не е на Св. Валентин.

Точно като в приказките магията се разваля и от червеното остава сивото ежедневие и изискване, вече няма картичка с послание за любов, а има бележки със сметки. И тези влюбени оставят валентинското сърце в чекмеджето, където там често бива забравено и отново идва навикът. Навикът, който е другото лице на любовта, черната сянка на любовта, която е да забрявяме да благодарим на другия, да казваме, че го обичаме, да се усмихнем, че го има, да му кажем с какво ни радва, какво ни харесва в него... Идва мълчанието, сякаш другия априори трябва да знае, че ни е важен, без думи той Трябва да знае...

Забравяме, че сме словесни, символни същества, които имат потребност от думи за любов, за да храним хармонично душата. Говорим за отношение и изказване на любов без условие, да се приемаме и харесваме с нашите дефекти и ефекти, защото както казва пет годишното дете на една моя клиентка: “Светът е такъв, мамо...” Да, светът е пъстър и ние, отчитайки цвета на реалността да се стремим към безусловна любов, което е висша форма на излизане извън Егото. Не че осъждаме Егото като нещо лошо, но да сме в рамките на здравото Его, малко по-събрано. Нека любовта е често в езика, сърцето и умовете ни.

Има поговорка, която гласи, че колкото повече даваш, толкова повече ще получаваш. Можем да приемем даването като акт на любов и благодарност. Безвъзмездно правене на нещо за някого другиго. Когато даваме, без да очакваме да получим нещо в замяна, това действа добре на психичното ни здраве. Чувстваме се благородни, придизвикваме усмихвки, Азът дарява без условие.

Хубаво е, когато правим подаръци и искаме да зарадваме някой, да се постараем да разберем какво другия го прави щастлив, какво му харесва, какви предпочитания има, какво е споменавал в разговори , че му липсва, какъв е стилът му, какви цветове обича, какво му е вкусно...

Така изследваме другия, навлизаме в неговото разбиране и желание, показваме, че го ценим и желаем на него да му доставим радост. Често се случва в моята практика, когато работя с двойки, да говорим по тези теми, защото възникват конфликти, когато някой прави подарък за другия през собсвеното си разбиране и харесване. Това е момент на проекция на Егото, човека е с добри намерения, да направи подарък, но сякаш го прави за себе си, защото го избира през своите избори и гледна точка.

После подаряващият се разочарова, чувства се обиден, защото любимият не се е зарадвал много, не е бил ентусиазиран или не го носи... Например тя обича топло, спа, ресторант с екзотична храна, а партньорът и подарява почивка на зимен курорт с целодневно каране на ски в хубав апартамент под наем, в който има кухня, за да си готвят всяка вечер...

Според мнението на психолозите за подаръка може да има пет мотива: дълг, изгода, страх, любов, жалост.

Можем да изследваме типа, психологията на другия. Ние сме активно преработващи информацията през петте сетива и някое от сетивата взима превес и ни охактеризира като тип на съответното сетиво.Кинестетици са тези, които възприемат света чрез докосване, допира, усещането на нещата, тези хора говорят през чувствата, за тях е важно мястото. Визуални са тези, при които преобладава зрителното възприятие, говорят с думи, които ви чертаят картини, представят си нещата като визия-снимка.Ааудиални са хората, за които е важно да слушат околните, чувствителни са на музика, глас, тембър, търсят подходящото за тях звучене. Дискретни са хората, възприемащи света с помощта на схеми и графики, по-обрани са.

Най-добрите подаръци за кинестетиците са топлите неща, в пълния смисъл на тези думи. Това може да бъде мек пуловер, всяка дреболия, приятна на пипане, пухена наметка, топло одеяло, възглавница и т.н. Да ги заведете на уютно, приятно за тях място

Визуалите са големи ценители на изкуството, затова подаръкът трябва да е красив и изискан. Нека това бъде картина или ваза, статуетка. Можете да купите на визуала колекция от филми с любимата му звезда. Този тип обичат по-нестандартното, нещо уникално.

Аудиалите възприемат света основно по слух. Хубав подарък за тях са музикални кутийки, часовник с мелодия. Можете да им купите диск със звуци от природата, билет за концерт, вечеря с музика на живо.

На дискретите, които подсъзнателно разкъсват връзките си със света, няма смисъл да подарявате телефон или подаръци от личен характер. Най-добре е да им поднесете бонбони или нещо символно за самия празник. Този типаж държат на своята защитеност, поставят по-дистантни граници.

Много е важен начинът, по-който подаряваме подаръка, думите, с които ще го поднесем. Думите: “И на мен това би ми свършило работа”, “Толкова се уморих, пробягах целия град”, “Извинявай, че ти подарявам такава дреболия” и т.н. могат да развалят и най-хубавия момент. В никакъв случай не притискайте човека с въпроси харесва ли му вашия подарък или не. Ако поднасяте картичка към подаръка, непременно напишете няколко топли поздравления измислени от вас. Това ще предаде вашето лично отношение и значимост на другия.

Помнете, че най-важен е не самият подарък, а вниманието и радостта от даряването. Благодарете и обичайте всеки ден от живота си. Нека правим подаръци на себе си и близките по-често без повод, като дар от сърцето.