Рисувателната методика като психологическо изследване

Психологично изследване и психологични характеристики: изследвано лице – Руслан, 8 г.

 Рисувателните методики са основното средство за изследване и терапевтиране при работа с деца. Психологията ги нарича проективни методики, защото чрез рисунката детето разкрива скрити, конфликтно-болезнени моменти, за които не намира начин да говори с думи. Децата са силно интуитивни, чувствителни и знаят това, което не трябва да знаят и не питат за това, което родителите не искат да бъдат питани.

Самите родители имат подтиснати обиди, тревоги и конфликти, за които те самите не могат да говорят или се опитват да не мислят за тях с илюзията, че те „изчезват„. Как тогава децата да говорят за неща, за които самите родители не могат, как децата да не развиват същите защитни механизми на родителите...... 

 

Чрез рисунките и разказите за  измислени и „ уж” несъществуващи герои, децата разкриват себе си и своя динамичен психичен свят. Така се разкриват слабите конфликтни Аз-ови връзки на детето. Но му трябва време с терапевта намирайки заедно начин чрез работата детето да си позволи да заговори за болезнените моменти в него. Говорим за несъзнавани аспекти на психичното, неща които са конфликтни за съзнанието и за това се подтискат и изтласкат в несъзнаваното, като това се извършва чрез защитните механизми, на които ще обърнем също внимание.

 

  •  Анализ на теста

„Рисунка на човек „ - дава картина за Аза на детето/ личностови особености /. Скритото послание е: Кой съм Аз, как се възприемам, каква е моята ценност и как аз я представям на света.

 

Главата е символ на интелектуалната сфера. Нейното изобразяване показва отношението на рисуващия към интелекта. Главата е представата на детето за човека. Представата за себе си, лицето е водещо, когато сме във връзка с обектния свят. При Р. имаме представяне на малка глава, което показва съмнение в себе си, в своето знание-неувереност, ниска оценка на собствените интелектуални възможности, понякога може да се изпитва чувство на безпомощност. Това е конфликт за детето, който не може да се задържа като такъв в обсега на съзнанието, защото ще изпитва силна тревога и несигурност. И поради тази причина се появяват защитните механизми, които имат за цел да ни защитят от този конфликт. Но това не означава, че е разрешен и психически преработен. Защитният механизъм ”замазва” истинската картина, скрива проблема зад себе си. Негови защитни механизми са:

  • Да показва по-зряло за възрастта си поведение - като на възрастен. Да използва по-сложни и рационални изрази като възрастен с една защитна цел: да представя себе си с по-голяма стойност, защото „аз се съмнявам в стойността си”.
  • Да те пита непрекъснато: „ Нали така мамо, кажи мамо, така ли е мамо, „Нали така мамо” е най често изказвано от детето....”

Тези защитни мехинизми имат своята полезност, но при него са с „идея” в повече, а всяко нещо в повече, за нас е индикация, че отдоло стои нещо друго. Той има нужда от потвърждение, че е така, че знае, че казва истината, сякаш без това потвърждение не е убедителен. Има образ на възрастен, защото възрастните много се радват на деца, които по-малко се държат като деца и много похвално казват: Браво на това дете, колко зряло се държи, как говори като ”зряло”... Така детето получава захранване на защитите си.

Изобразяването на косата като част от изълнението на главата. При Р. се наблюдава също елемент, потвърждаващ малката форма на главата. Има нарисувана, защрихована коса като вид „шапка”. Белег за тревожност, свързана с мислене и въображение, също търсене на защита /символът на шапката е да ни пази от нещо..../

Лицето е свързано с общуването, то е най изразителната част на човешката фигура. На лицето са разположени сетивните органи – очи, уши, нос и уста. То е сензорният контакт на индивида с действителността. Когато някои от тези елементи липсват в рисунката на детето, което има зрелостта да ги представя, това е белег на емоционални индикатори - подтисната конфликтност. При Р. се виждат подсилване на елементи, които говорят за наблюдателност. Правят му впечатления много неща и може да има добра визуална памет. В рисунката се откроява пропускане на нос и уши. Това може да е индикация за това, че детето не иска да чува неща, които не го карат да се чувства добре или е чувало разговори, които са били болезнени .

В символиката на детското рисуване ръцете са знак за активност и общуване с околния свят. Показва се качеството на взаимодействие със значимите околни и предоставената емоционална сигурност. Изрисуването на ръцете и детайлността на някои елементи говорят за това, че детето припознава близка сигурност и емоционално презареждане. Усеща топлота и нежно отношение. Свободната разпереност на ръцете встрани е признак за откритост, общителност, търсене на комуникация с околните.

Като цяло се наблюдава рисуване на непропорционално голямо тяло, което издава някаква чувство на неудовлетвореност. Това също може да е индикация, че детето има нужда от самоувереност и мъжка стойност. Търсене на мъжка идентификация.

В символиката на детското рисуване ръцете отразяват начина, по който се общува с околните - при Р. се наблюдава отвореност и търсене на показване на знание и общуване.

Краката са индикатор на самостоятелност и самоувереност, на стремеж за  движение и промяна. В рисунката са нарисуваниголемите крака, като акцентът е в представяне на тяхната големина, което може да се тълкува като защитен механизъм. Илюзията, че като са по-големи ние ще внушим - Азова стойност и увереност, но отдолу стои несамостоятелност, зависимост от възрастния и съмнение в себе си.

Когато последователността на рисуване на фигурата на човек се започва от долу нагоре, от стъпала, крака и нагоре, това показва потиснатост, страх и тревожност, което се представя най-общо като несигурност от Аз-а. Това се наблюдава в рисунката на Р.

Асиметрията на крайниците - в случая имаме различни по дебелина крака, може да е белег за недобра координация, слаба физическа активност и потисната емоционалност.

Характер на рисувателната линия (контура) на фигурата. Тук прави впечатление, че контурът е неравен, с променлива посока, с различна плътност. Това отново е индикация за неувереност, страх от оценката на хората – как ще ме оценят, ще ме харесат ли, добре ли се справям, правя ли нещата добре ... и така Аз-ът става зависим от оценката на другия, независимо дали е позитивна или негативна. Просто често ще се търси одобрението и подкрепата на другия.

Наблюдава се стремеж за педантичност, съсредоточеност, желание да се открои, търси похвалата, оценката. Има усещане, че е различен, че знае, но не успява да го реализира хармонично за себе си. От тук идва и проявения в дадени моменти конфликт - не ме разбират, не ме приемат сред връстгниците.

Символът на чадъра отново е потребност от защита и издаване на несигурност.

В обощение:

Прави се сравнителен анализ между детайлите и елементите на фигурата, за да се открият скритите повтарящите се конфликтни аспекти - емоционалните индикатори.

Личностната характеристика е следната:

Откроява се потисната тревожност, несигурност на Аз-а, склонност към натрупване на напрежение, слаб вътрешен контрол. Чувствителност и слабост на Аз-а заради съмнения в интелектуалните знания. Търсене на постоянно потвърждение за знанието си от друг значим възрастен. Стеснителност и затвореност. Липса на открита здравословна агресивност. Търсене на одобрение и желание да се харесва от другите. Има усещане на различност от другите, което прави интеграцията му в група по-емоционална и трудна. Необходимо му е повече време за плавна адаптация и справяне с външни, трудни предизвикателства.

 

„Рисунка на семейство„ два варианта:

1. Нарисувай едно семейство

2. Нарисувай своето семейство и после идва магьосника.

При първия вариант детето нарисува животни-дракони.Това не беше изискване към рисуващия да рисува семейство от животни. Рисуването на животни, без това да е  зададено в инструкцията, показва избягване на темата за семейството. Детето приема „дефект” или има усещане за такъв в семейството си. Има конфликт, явен или потиснат, в отношенията и преживяванията на членовете на семейството, за което детето не може да заговори и приеме. Така се прибягва до иносказателен-защитен начин за представяне - чрез рисуване на животни на това, което не може да изкаже, на това което го напряга и тревожи.

Децата се идентифицират със скритата истина, с натрупаната неудовлетвореност между родителите и я преработват по един защитен начин вместо своите родители. Още повече се засилва конфликтът, когато родителите се стараят по всякакъв начин да показват добър и спокоен тон във взаимоотношенията, но вътрешното им състояние да не отговаря на външното поведение - това поражда противоречие, съмнение и несигурност в детето. Уж всичко е наред, но не сме заедно. Уж сме семейство, но сме разделено семейство. Уж сме плод на любовта на двама души, но те не се обичат и не спят заедно... Тази психична динамика създава Аз-ови слабости и конфликти.

В образа на животно се умалявa, обезценява значението на обекта на идентификация или пък се уголемява, за да се покаже къде има проблем. Това, което прави впечатление тук, е, че детето рисува мъжката фигура значително по-уголемена, цели да засили „фалосната” позиция. Защото женската сила в семейството е „глътнала фалоса и мъжката тенденция в себе си”. Майката играе ролята на двамата родители и е психически ”кастрирала” мъжкото-бащата. Символично той е изхвърлен от нея. И детето се опитва да възстанови здравото, да върне фалоса в ръцете на бащата, за да се идентифицира с него и майката да става по-пасивна и да стане по-„слаба” - да признава, че нещо не може, да прави нещо за себе си (да си дава лично пространство). Детето има конфликт с идентификациите –  „прилепнала„ връзка с майката и липсата или недостатъчност в общуването и връзката с бащата. В рисунките в едното представяне има нарисувани зъби на дракона-баща, а на другата рисунка е коригирана няколко пъти устата (фиксираност в устата). Тези два аспекта могат да показват скрита агресивност, неудовлетвореност от контакта с бащата, чуване или не на важните за детето неща.... Това описание може да е отношението на майката към бащата, което да се проектира несъзнателно върху детето и то чрез тези рисувателни акценти да представя това нейно отношение.

Друго важно нещо е пропускането на брата в рисунката или неговото „омаловажаване” чрез символите с които е рисуван (в едната рисунка отсъства като персонаж, а в другата е нарисуван като малък отлитащ от другите членове прилеп). Това е защитен механизъм, чрез който детето се справя  с конфликта, изпитван към брат си. Може да му е конкурентен, да има качества, които Р. да разбира, че няма и да му се гневи за това, или по-малкият брат е по-свободен и не толкова фиксиран обект за майката, която натоварва по-големия с повече отговорности (подсъзнателно) или той става заместител на отсъстващия мъж-баща до майката, като така подсъзнателно запълва тези и липси и нужди. Може би и поради тази причина детето не случайно се държи като възрастен в поведение и думи, стои повече до майка си като партньор до нея... Докато братът повече се държи като дете и се отделя и си има свои игри и роли на преживяване.

Изборът на дракони, бълващи огън в рисунката ”Нарисувай едно семейство„ е показател за натрупана и неизразена агресивна нагласа. Сякаш общуването между членовете на семейството  е „хапливо”, „пламтящо”. Може да се види нарушена комуникация. Огромните животни, като динозавър, показват, че детето приема отношението от родителите като силен контрол и към него явно или не се предявяват прекомерни очаквания. Не случайно, точно в рисунката на драконовото семейство, отсъства братът. Сякаш детето усеща, че брат му не е подложен на такива изисквания и рисуващият натоварва своя образ с повече приемане на роля за възрастен.

При рисуването на „Омагьосаното семейство”, се вижда, че всички са различни „група животни” без общ знаменател между тях - кон, жираф, котка, прилеп. Децата са нарисувани като значително по-малки фигури. Аз-фигурата на рисуващия и умалителното отношение към себе си - „котенце” - показва, че детето има свръх протекция и грижа, която го кара да се чувства несигурно, поради развитата зависимост от тази протекция.  Изборът на жираф за представяне на образа на бащата е белег за това, че детето вижда поведението на родителя като твръде демонстративно, сякаш няма синхрон между изказване и действие.

Характерът на рисувателната линия също има своя анализ. Откроява се зачеркване и повторение на рисувателната линия, което показва потискане на емоции. Дебела плътна линия, съчетана със силен натиск и защриховане на фигурите, показва тревога и напрегнатост. Прави впечатление и при двете деца, че се изполва, говори и рисува често с червения цвят. Този цвят е активно използван в рисунката „Нарисувай своето семейство”: при представянето на образа на майката - косата, очите, устата, тялото и краката са в червено, за разлика от другите персонажи в които няма червено. Това е знак за негативизъм, усещане за потиснатост, зависимост от съответната фигура. Образът на „майката квачка” -  тя много дава, но и създава несигурност. Защото тя прави всичко, измисля и организира. Нещо като „ще нося детето, да му помагна, да разбере , че го обичам”, но така то бавно се научава да ходи и то несигурно го прави. Защото подсъзнателно то усеща” „мама не ме пуска, защото сигурно не е безопасно за мен, защото аз не мога, или аз съм слаб, тя знае по-добре...”. Това е пример, за да онагледя какво имам предвид чрез анализа.

Училищната рисунка е допълваща методика към предходно описаните. Изследват се взаимодействието на детето с другите - хората от училищната среда, които са продължение на семейните отношения. Дава възможност да се изледва и Аз-а на детето. Част от децата , които показват ниско самочувствие, пасивност, потснатост и зависимост от рисунките - Семейство и един човек, показват себе си в училищния образ като самоуверен и желаещ да показва знания. Това е защитен механизъм с който детето се стреми да скрие усещането си за слабост и несигурност. Но това последното се показва като детето казва за себе си аз знам и съм различен от другите, те не ме разбират, или детето има усещане за неприетост и че е нарочен за подигравки. Това именно издава Аз-овата несигурност, тревожност и съмнение в знанието. 

Прави впечатление, че детето се стреми към запълване на рисувателното пространство от предмети, хора или цвят на стената, т.е. всичко да е изрисувано. Това показва неувереност и остра потребност от подкрепа. Това се потвърждава и от поведението и питането на детето - „Нали мамо, кажи мамо...”

Друго характерно в рисувателното представяне на детето е, че при рисуване на самостоятелна фигура, което е Аз–образът в „Рисунка на един човек” и рисунка „Аз съм ученик”, прави впечатление, че детето избира лявата половина за да нарисува фигурата си. Така остава празна или изпълнена с предмети централната и дясната позиция на рисувателното пространство на листа. Разполагане в лявата половина е индикация за интровертна нагласа, стремеж за избягване на конфликти, предъвкване на миналото, тъга по-минали значими моменти, стремеж да се покаже значим.

Прави впечатление липсата на нарисувани приятели - съученици, което издава конфликт в общуването и усещане за неразбиране. Детето в рисунката е обградено от предмети, детайлно изрисувани, което издава желанието на детето от защита и несигурност в средата. Показва усещане за подчиненост, неравнопоставеност и зависимост, роля, която детето само си избира и по тази причина пресилва реакциите на другите деца в негативна позиция. Може реално да не е така неприемлива и отхвърляща училищната среда. Но поради слабост но Аз-а детето да приема като заплашителни и малките, негативни прояви сред съучениците. Вижда се избор на подчиненост, безсилие и ниско самочувствие - от рисунката и от разказа на детето.

Детето се усещо самотно, не си намира място за себе си, преживява се като откъснат и неразбран от средата си. Но дори и да се смени училището, такива преживявания пак могат да са налице и в новия избор за смяна. Детето носи този конфликт за несигурност със себе си от преди и това е обусловено от семейните отношения и преживявания. Реакцията в другите социални среди е вторичен проблем. Първопричината е другаде.

Всичко, което говорихме като начин за разрешаване на идентифицираните проблеми и конфликти остават като подход за действие и промяна в поведението и говоренето във връзката между децата и родителите.

 

В обобщение : 

  • Да се стимулира самостоятелността на детето. Да взима само решение, да решава и да си измисля занимания. Оставя се детето да намира нужните си отговори. Родителят стои отстрани и само стимулира търсенето на отговори от детето. Родителят е опорен обект и дава своите решения само в случай на нужда. Приятелска, психична подкрепа, пасивна стимулация от страна на родителя, за активна дейна изява на детето.
  • Майката заговаря за психичната инстанция на бащата. Чрез нейните инициирани разговори за него, тя въвежда триангулацията в семейството и приема съществуването и значимостта му.
  • Приема и разпознава не само вредността и негативните аспекти на образа на бащата, но и неговите градивни аспекти. Независимо, че те двамата не са интимни (романтични) парньори, те се признават и уважават в Аз-овата си ценност и стойност. Защото детето е плод на любовта на двамата родители и е мого важно за сигурността и самоуважението му да има добра и приятелска комуникация между родителите.
  •  Майката да пусне „фалосната, активна и пробивна фунция” и да въведе идеята, че тя не е перфектна, че има слаби страни и не знае всичко и не прави всичко... Децата имат потребност да знаят това, за да са спокойни в своите слабости и да си позволят грешки.
  • Да се подпомогне идентификацията с мъжката фигура и тя да бъде призната и приета от майката. Ако майката обезценява и кастрира бащата, това се случва и с мъжкия аспект на децата: „той за нищо не става, той не ни разбира, той не знае какво да прави с нас, той си има друг живот, не искам да се сещам за него” и ако в реалността нямат децата нужното време за преживяване и опит с бащата си, е дефицит и конфликт за Аз-а.
  • Спортът е важен и може да помогне на децата, не само умствената работа. Показват се резултати за намалена физическа дейност и съмнения или избягване на групови спортове и вписване в тях.
  • Майката да въведе граници и правила в къщи и всеки да има време за лично свободно пространство. Майката не върши всички задължения сама, децата поемат задачи и да са в помощ . Така се инициира самостоятелност, поемане на отговорности и спазване на правила.
  •  Майката не отрича Аз-а си за сметка на Аз-а на децата. Това е пагубно за децата.
  • Говори се открито за всички значими неща и децата са приети като самостоятелни и пълноправни личности.
  • Децата са приети като обичани същества, независимо дали показват добър или лош резултат.
  • Р. да се отдели от фиксацията на майката, за да се намали продължаващата едипова ситуация. Той не е заместител на бащата и не е пълнеща фигура на празнините на майка си.