14 години без ласки

"Живея без ласки. От 14 години сме женени. Никога не сме имали пълноценен сексуален живот. Не иска мен, но и с друга не го прави. Мен мъжете ме забелязват, но аз не съм имала друга връзка. Имах телефонен флирт – разменях SMS, които мъжът ме намери и от тогава (преди няколко месеца) нещата са много зле. Не си говорим. Казва ми, че му е трудно да ми прости. Бих го напуснала, но детето ни е много привързано към него. Моля, дайте ми съвет какво да правя."

Радостина 

 Здравей, Радостина!

Името ти е отговор на твоите търсения. Ти си дошла на този свят с радост, дарила си такава на твоите родители с божествената си поява, но си спряла естесвения ход на тази нишка - да продължиш да даваш, да си случваш радост и на себе си. Ние се раждаме с изконното ни право да бъдем щастливи, обичани и обичащи. Изпитанията по пътя на нашето развитие само ни правят по-силни и още повече ценящи красотата, нежността и любовта на живота. Как иначе бихме могли да оценим доброто, когато я няма болката. Чрез последната ние трупаме нашите мъдрости, трудните моменти са нашето житейско училище, които ни карат да мислим и повече да опознаваме себе си, да се развиваме, променяйки неполезното в полезно за нас. Нека превърнем дефекта в ефект, болката в градивното знание. Ако света беше изначално устроен само да съществуваме в удоволствените аспекти, то тогава човечеството само щеше пасивно и консуматорски да съществува. Защото, когато тялото и ума са единствено задоволени, психичното не се развива. Само липсата на нещо ни кара да търсим решение, защото липсата създава неудоволствие и човек търси начин да действа, за да промени това състояние и да намери своята истина за щастие. Така се развиваме. Хармоничният живот е учене и действане, а не застой и травматично повторение.

Радостина, дълго време си избрала да стоиш в травматичното усещане на липса... Колко по-мъдра искаш да станеш...?! Ти си научила този урок до съвършенство. Дошло е време да приложиш личното си усещане, знание за щастие и ласка в действие. Никой няма да промени нещата вместо теб. Ти си градител и разрушител.

Всички ние, които те подпомагаме с нашите мисли и послания, те подкрепяме в твоя избор - какъвто и да е той. Но, изборът, както знаеш, е различен за всеки. Нека да поанализираме до този момент действащите за теб мисловни модели. Нашите мисловни програми определят нашите вярвания и убеждения. Те от своя страна се превръщат в мисловни модели, които провокират и случват нашата външна реалност, .т.е. Мисъл-форма - каквото мислим, това се случва. Как започваш твоето писмо : "Живея без ласки.." Кое те кара да приемеш живот без ласки и да избереш да го живееш? Навикът, страхът, нуждата от усещане за липса-болка, защото така трябва, защото ако си тръгна какво ще кажат хората, ами детето... За да намериш твоето решение, започни да си задаваш повече въпроси - да си задаваш въпроси през Аза.

Спри за момент да мислиш за тази ситуация вкъщи и започни да се запознаваш с непознатине в теб страни и желания. Питай се колкото ти е нужно и пиши това, което започне да ти тече като отговори... Коя си ти, как би се описала, в какво ти си добра - какво можеш да правиш добре, какво ти носи удоволствие, какво правиш ти сама за себе си, за ди си случиш удоволствие, как си представяш (мечтаеш) щастливата, удоволствена връзка (важно уточнение, не си представяй конкретен мъж, просто човека Х), как си представяш най-подходящия партноьр за теб, какво правите заедно, за да се чувстваш добре, какво желаеш да ти се случва с него, за да се чувстваш добре... Пусни творческия импулс в теб, за да ти нарисува твоята картина.

Да се върнем на думите ти в писмото.

Как си поставяш твоите граници, нещо не ти се случва и ти примиренчески оставаш да не ти се случва или още по-лошо - някой друг да благоволи да ти го случи. Сякаш си абдикирала от своята отговорност да си случваш удоволсвие и си предала тази отговорност в ръцете на някой друг: на мъжа ти, ако реши да ти даде ласка, на другите мъже ако решат да те желаят, на нас да ти дадем съвет... Позволяваш си лукса да зависиш от другите, защото не мислиш и не правиш ти за себе си. Тук не говоря за егоцентризъм, а за здравословно познание и грижа за себе си. В досегашния ти модел, често ще страдаш, защото някой друг ще решава значимите неща вместо теб. Дали само секуалната ласка ти липса, за която пишеш, или имаш нужда и от друга емоционална, приятелска ласка.. Може конфликтът да е на друго ниво: не съм приета, чувствам се отхлърлена, не съм харесвана, каква е моята роля, не съм задоволяваща... Питай се, задавай си въпроси.

Сама знаеш, че детето е оправдание за нашата липса на действие. Не проектирай твоята отговорност върху детето. Защо детето, трябва да е "повод и причина" да държи двама души заедно, които не са щастливи един с друг? Как би се чувствало това дете с този “емоционален товар". Децата всичко знаят и всичко усещат, дори и премълчаното, скритата истина. Ти правила ли си опити да говориш с мъжа си, да се заявиш - от какво имаш нужда, как ти ще се чувстваш , с какво можеш да правиш компромиси, с какво не можеш и той какво може да ти даде от това което ти желаеш, но още не ти е дал... Какви действия ти сама си предприела, за да преживееш ласка с него, ти каква ласка му даваш, ти даваш ли му от това което той има нужда.... Хубаво е да си говорите, да се изказвате, да си споделяте, да си кажете истината един за друг с хубаво и лошо. Само така ще чуете истината и значимостта за двама ви и тогава ще направите своя информиран избор. Ака си мислиш, че някой априори те познава и знае какво ти е в галвата - грешиш. Говори, за да те чуят и слушай, за да разбереш другия.

Разбери какви са твоите граници - с какво можеш да правиш компромиси и с какво не. Не се заблуждавай, че може да преглътнеш и да се лишаваш дълго. Не съм сигурна, че си готова да си тръгнеш от твоя мъж. Опитай да направиш и преживееш с него неща, които ще ти доставят удоволствие - ти ги огронизирай - кино, театър, романтична вечеря на свещи, секс на открито, пиши му закачливи послания.... Само това направи и остави нещата сами да се развиват, решението само ще се изясни. Опитай се да правиш нещата и да говориш с него, БЕЗ ИЗИСКВАНЕ, ОЧАКВАНЕ И ДАВАНЕ НА ОЦЕНКИ, БЕЗ ДА ОБВИНЯВАШ, БЕЗ ДА СЕ ПРЕВРЪЩАШ В ЖЕРТВА, БЕЗ АГРЕСИЯ И МАЗОХИСТИЧНО НАЛАГАНЕ.

Според мен, за да сте заедно толкова време, явно ти дава нещо, имаш нужда да си там... Започни да правиш различни неща, за да имаш различни, нови резултати. Ако повторяш стария модел, ще получаваш стария опит. Причините да не се чувстваме добре не са в другите, а са в нас. Трудно е да приемем тази истина, но тя е разковничето към промяната, ако я търсиш за сабе си. Научи се да действаш, за да си случиш - не чакай друг да го прави. Меги също в своя отговор ти акцентира за промяната чрез действието. Ти го имаш нужния ресур, задействай го. Говори ясно и точно какво искаш и коя си ти, за да те чуят и ако решат, да те приемат. Но, последното не е твоя отговорност.

Задавай си въпроси през Аза, да да си близо до твоята истина, заявявай я и така, ще се приближиш към хармонията, която те чака да и обърнеш внимание. Експериментирай всичко това с човека до теб и наблюдавай, виж какво ще се случи... Придобий нов опит за себе си и за него и тогава направи своя избор. Ще се радваме на обратна връзка. Пиши за новата си промяна и какво си пробвала, какви са новите ти преживявания, знания и решения.

Живей в сърцето!

Успех!

Магдалена Ангелова-психолог