Да излезем от собствената си криза

Всички чакахме с надежда 2013 г. - година, вещаеща нашето оцеляване след черната 2012-та. Наречена “черна”, защото беше символ на идващия “край на света“, изказан като такъв от “разбирачи-спекуланти”, тълкуващи календара на маите. Тази гадателска вълна заля светаи се превърна в масова психоза.

Сякаш на хората не им стига световната икономическа криза, която тръби за несигурността на всички нива. Може би “обявата” за края на човечеството е с добронамерена цел...

 

Когато си изправен пред заплахата да изчезнеш, спираш да мислиш тревожно за финансовите и лични кризи. Избираш да живееш като за последно в празничните дни и после идва oтрезвяването. Събуждаш се и осъзнаваш, че си още в това тяло и този си живот. Разбираш, че краят е начало и често използваната дума “криза” отново е на мода. И умовете на хората започват да калкулират липсите и лихвите, които трябва да покриват.

Виждаш един живот назаем, който те прави зависим от обстоятелствата, от изискванията на другите. Идва прозрението, че си купил илюзията за свобода, защото реално играеш ролята на роб. Дори се заговори, че позитивното мислене създава невроза и подсилва страха от провал. Толкова свикнахме с думата криза, че само това преживяване познаваме.Но това, което не ни убива, ни прави по-силни. Трябва да се радваме, защото сме станали толкова силни, че сме заприличали на мечето Бамзе. С толкова психични мускули можем да избутаме още няколко кризи.

Докато търсим решения за излизане от лишенията, можем да се позабавляваме с въпроси които отдавна не сме си задавали :

Какво ми носи удоволствие?

Какво ме радва?

За какво съм благодарен, че имам в живота си?

За какво мечтая?

Каква помощ или мила дума дарих на свой близък?

Какво хубаво съм чул за себе си от значимите около мен?

Как се забавлява детето в мен?

Какви теми хранят ума ми?

Почивал ли съм скоро, как да го направя?

Какво отдавна искам да променя?

Казвам ли често “Обичам те!” на тези, които се “подразбира”, че са обичани?

Как разбирам успеха за себе си?

Това са въпроси, отварящи светлина в тъмната сянка на битуването. Колкото повече задържаме ума в тях, толкова повече ще активираме различни усещания в себе си. Усещания, които могат да предизвикат усмивка. Светът не е еднолик, той е динамично съчетание от ден и нощ, радост и тъга, раждане и смърт, активно и пасивно, удоволствие и неудоволствие...Ние може да познаваме липсите и трудностите, да ги отчитаме като част от реалността, но те са част от целия пъзел на нашите преживявания.

Вярвате ли, че има само лошо, само нощ, само тъга, само болка? Не, няма! Просто сме забравили да насочим вниманието и погледа си към хубавото, към... Обръщайте дефекта в ефект и животът може да тече по-лесно. Отговорите на въпросите, могат да ви насочат с какво да започнете, за да си случите други по-светли моменти на близост със своя Аз.