Емпатията създава особено пространство, изпълнено с взаимно признаване, доверие и обич. В нея се отразява състраданието на Аз-а, че другия може да бъде емоционално ощетен или уязвен. Любовта присъства в емпатийния отговор като мотив за пресътворяване образа на другия.
Това може да звучи неясно, а дори и далечно. Сякаш с времето сме загубили способността си да се поставяме на мястото на другия. Възприемаме света едностранчиво и си мислим, че другите също го виждат по този начин. Не просто си го мислим, но и го очакваме. После идва разминаването между нашата представа и реално случващото се. Настава един гняв, фрустрация (тревожност) или униние. И това създава усещането за натрупване на недоразумения, така че в един миг дори започваме да вярваме, че това е нещо съвсем нормално. Даже можем да отидем и по-далеч, да наричаме разминаването проблеми.
Само една крачка е достатъчна, за да променим малко нашата гледна точка и да усетим нещата позитивно различни.
Възможно ли е да претворяваме реалността през очите на другия, който всъщност сме и ние?
Замислял/a ли си се, че за всички останали хора ти си другия?
Можеш ли да си представиш колко по-интересно би било да си  другите и  себе си?
Веднъж да открием емпатията, ще започнем да я виждаме навсякъде, да я ценим и развиваме.Тя е безценен дар, който ще ни направи по-щастливи.