Всички се стремим да намерим щастието. То ни дава усещането, че сме здрави, в хармония със себе си и света, който ни заобикаля.

Вътрешната психична реалност (нагласа) оказва силно въздействие върху цялостта и здравето на нашето тяло. Психичното и телесното непрекъснато си взаимодействат, като си изпращат различни послания.

Тук важна роля играят емоциите. Те са в основата на човешкия живот. Организмът автоматично се ориентира към търсене на приятни усещания – за радост и удоволствие. В същото време обаче се стреми да избягва неприятните, тези които заплашват равновесието му. Този естествен конфликт се извършва чрез постоянна борба или с преодоляване и интегриране на нов опит. Съвсем нормално се появяват страха, гнева, тъгата, вината и агресията.

Емоцията е реакция на това двойнствено усещане. Тя отеква в целия организъм, може да стане основният механизъм за дисбаланс и дори за образуване на симптом. Тези афективни конфликти понякога са неосъзнати и може да не уловим тяхното последствие за нашия организъм. Блокиращите елементи в тях са свързани с нормите, правилата, които проповядваме, чувството за вина, предразсъдъците, индивидуалния опит и история.

Усещането за проблеми в живота ни се дължи на психологичните травми, сблъсъкът между инстинкти и защити, на неудовлетворителни междуличностни отношения или екзестенциални дилеми. Всеки се стреми да намери своята идентичност и емоционалено-удоволствен взаимообмен с другите. Но понякога този процес ни се струва труден или встрани от нас.

Именно тук психологията и психотерапията се явяват на помощ – за разбиране и справяне с причините за дискомфорта и страданието. Смисълът на психотерапията е човек да опознае себе си без страх, честно , с любов, за да тръгне към промяната. Този нов път, ще му даде възможност да вижда своя образ в друга сетлина, с разбиране какво се случва в него, да прави по-свободен избор и по-синхронично да удовлетворява своите чувства и желания. Това постепенно довежда до пренастройка на поведението и вътрешния психичен свят, което води до телесно, емоционално и психично балансиране. Човек става по-толерантен към различността на другите и приема себе си без страх.

Защо да не бъдем по- отговорни към нашето психично здраве?

Да се потърси професионална психологична помощ, когато душата страда е естествено и човешко, също както и да се търси помощ при лечение на настинка или друг телесен проблем.

Защо при най-малкия признак за физическо неразположение търсим лекар, а не си позволяваме при индикация за емоционален дискомфорт да потърсим подкрепа и помощ от специалист – психолог.     

Човек само ще спечели от една терапевтична ситуация, ще си даде шанс да се изрази, да сподели, да разбере себе си и собствените си конфликти. Това е мястото, в което може да разкрие тревогите си, да намери механизми за справяне и да пита, за всичко онова, което го вълнува.

Психологията е наука и изкуство за човешкото поведение, за цялостта на човешката същност. Тя ни позволява да се опознаваме, да преоткриваме истината, щастието, себе си и другите. Говорим за „цялостност”, защото от нея зависят вътрешната хармония и свобода. Но, за да постигне човек това, е нужно да се промени, ако има тази потребност.

Промяната настъпва, когато се говори за проблемите и се търси тяхното решение, защото вече осъзнати, те нямат разрушителна или преследваща сила.