Ценностите, към които се стреми човек, до голяма степен се определят от средата, където се е учил да общува, където се е формирала неговата личност, възгледите му и според чиито норми той оценява своите действия по-нататък. Първата и с най-голямо значение такава среда за човека е семейството.    Веднъж създадено, то преминава отвъд границите на индивидуалното, отвъд „Аз” и „Ти” и налага още една, напълно нова реалност – реалността „Ние”. Тези реалности са в непрекъснати, интензивни отношения, които като в една жива система си взаимодействат. Именно там чрез взаимодействието с роднините си детето за първи път овладява различните форми на общуване и това по-нататък помага за успешното му адаптиране в широката социална сфера. Стила на общуване, възгледите и идеалите в семейството, като цяло за детето са онези ориентири, които формират бъдещите му стремежи и ценности, а нерядко остават като образец и в неговата зряла възраст. След това той предава този модел на поведение и на своето семейство и на своите деца.

Основната роля в изграждането на детето играят взаимоотношенията в семейството, което като цяло е една гъвкава група, сама определяща своите правила, според които функционира по своеобразен и уникален начин. Взаимоотношенията с тези, с които сме в най-близка, най-интимна връзка, най-често са много интензивни, динамични, удоволствени, понякога дори болезнени и съответно определящи личния ни комфорт и хармония.

Фамилната психотерапия е насочена едновременно и към индивида, и към членовете на неговото семейство. Ударението е поставено върху общуването и взаимоотношенията между тях, които са и основният път за разбиране желанията и чувствата на другия, намиране на нови решения и постигане на промяна, която да бъде по-удовлетворяваща. Това е така, защото човешкото същество е преди всичко говорещо същество и чрез езика, изразява своето неутолимо желание да търси, да намери, да срещне другия. Тук е момента да се подчертае значимостта на „истинното говорене”, говоренето на истината, когато отправяме своето послание към другия човек. Колко често в общуването се загнездва лъжливото, пораждащо тревога мълчание или пък спонтанно изричаме неща, които се разминават напълно с това, което искаме и чувстваме. Тези спонтанно изречени думи не са истина, не са нашата истина и изразяват страха ни от това, как другия ще приеме желанията ни. Взаимното опознаване и сближаване са важни моменти в укрепването на едно семейство, но това е постижимо само при подчертан стремеж към саморазкриване. Трябва да има стремеж и към дълбоко взаимно разбиране.

Естественият стремеж към щастие е немислим, ако липсва усещането за принадлежност, за приемане и близост от най-значимите за нас хора.

Не непременно големите, генерални промени водят до това нещата да станат по-добри, ние да се чувстваме по-удовлетворени, обичани, оптимистично настроени към света около нас. Причината да не се чувстваме щастливи, може да е съвсем пред очите ни и без особени усилия да успеем да я видим и преодолеем. Само трябва да си признаем пред себе си, че я има и да решим, че си струва да се борим с нея в името на това да намерим загубената хармония първо в нашия личен свят, а след това и в създадения от нас свят наречен семейство.

Виж повече информация за психолозите в център Емпатия тук

За повече информация и записване: 0885 700 377, 0882 528 133 – Магдалена Данаилова

mail: empatiabg@gmail.com

skype: empatiabg